Най-големият ви кошмар е реалност. Влизате сутрин в кухнята, сънени, единствената ви мисъл е да се събудите, да си направите кафе или чай, да хапнете вкусен сандвич. ТЯ е там, на шкафа, седи си необезпокоявана и само мърда главата си, за да усети накъде се движи въздухът.
Бавно се вцепенявате, намирате сили и усещате прилив на енергия и започвате да търсите с поглед нещо достатъчно здраво и плътно, за да извършите онзи загадъчен ритуал по убиването Й.
Внезапно се сепвате осъзнавайки, че носите чехли, а какво по-добро оръжие от домашния чехъл? Бавно сваляте десния, защото вътрешно сте убедени, че неговата сила би била по-голяма от на левия.
С дебнещи, котешки движения, започвате да захождате странично към шкафа, с идеята да Я изненадате. Бавно вдигате ръката си с десния чехъл в нея и като един истински самурай, точно в последния момент, замахвате към НЕЯ, като едновременно с това затваряте очи, защото сте хуманна личност и не ви е в стила да убивате рано сутрин, пък било то и НЕЯ.
Докато извършвате тези невероятно тежки за ранна утрин движения, установявате, че ТЯ отдавна е изчезнала. Дами и господа, представяме ви НЕЯ, ТЯ, или както там прецените, че може да бъде наречена – ХЛЕБАРКАТА.
Малко фактология: Хлебарката може да бъде убита по гореспоменатия начин много трудно. Ако сте родени нинджи, вероятно би било по-лесно. Тя е бърза, умна и изобщо няма намерение да стои неподвижно, докато вие се правите на нинджа и се опитвате да я преселите във вечните ловни полета. Усетила ви е намерението още преди да сте помислили за него. Тоест, удряте на камък.
Денят все пак започва, вие отдавна сте забравили за момента от сутринта, когато сте се опитвали да отнемете живота на една малка хлебарка.
Вече е вечер, прибирате се уморени от работа. Отново влизате в същата кухня, която щеше да стане поле за кървава саморазправа с НЕЯ сутринта. Вече не изтръпвате, а направо се вцепенявате. ТЕ вече са около 10-на и блажено си лазят по същия шкаф, по който слагате храна, продукти и съдове.
Усещате, че десният чехъл вече не е решение на проблема, защото имате само два на краката си, а те са 10. Числено ви превъзхождат и ако се стигне до ръкопашна схватка ще е страшно, а това не е никак добра новина.
Светкавично се сещате, че преди месец сте купили спрей за хлебарки. Отново със същите котешки стъпки (без изобщо да имате представа защо правите това и то по този начин), се насочвате към шкафа, където държите оръжието за масово поразяване на хлебарки.
Вадите спрея, отново затваряте очи, защото продължавате да сте си същата хуманна личност, започвате да пръскате върху шкафа с такава сила, все едно там има не 10, а поне 5000 хлебарки, при това тежко въоръжени с пушки, а част от тях и със снайпери.
