Обикновена домашна муха
Средно големи мухи / 4.5—9 мм. / със сивочерен гръб, по който има 4 тъмни надлъжни ивици . Коремът е с преливащи(иризиращи) сивочерни петна; при мьжките с широки жълти или жьлтооранжеви петна отстрани; при женските с по-слабо развити жълти петна, понякога едва забележими само отстрани.
Разпространение: космополитно, където живеят хора.
В Европа са разпространени 2 подвида на домашната муха: М. domestica domestica L. и M. domestica vicina M c q. Първата обитава северните, а втората – южните райони. България се намира на границата на разпространението на двата подвида в
Европа, поради което у нас в планинските райони се срещат типичните форми на М. domestica domestica, в най-южнте топли райони —типичните форми на M. domestica vicina , а във всички останали преобладават междинни форми, в повечето случаи но-близки до M. domestica vicina .
Обикновената домашна муха е повсеместно разпространена у нас във всички населени места и временни поселища на хора. Видът е предимно ендофилен, но степента на ендофилност се променя в зависимост от сезона, като в най-топлата част на лятото значителна част от популацията на вида обитава открити пространства в населените места. През пролетта и особено през есента количеството на екземплярите, влитащи в помещенията, се увеличава.Вли т ането в помещенията се обуславя от търсенето на храна.
Ларвите на домашната муха се развиват в най-различни субстрати от гниещи органични материи.
Видът зимува в стадиите ларва ІІ или ІІІ възраст, какавида или имаго.
