Примамки за хлебарки
С изключение на малък процент изолирано мислещи компании, използването на примамки за борба с хлебарките придобива все по-голямо значение.
Няма, обаче, магическа пръчка в това отношение. Идеята, че ако се поставят малък брой “станции” всички хлебарки ще изчезнат, не се оправдава, в което са убедени извършителите на дезинсекции.
Когато има ново заселване, състоящо се от поне 10 хлебарки и всички са в едно място, тогава трябва да сте щастливи, че можете да ги унищожите, като поставите там една или две примамки. За да разберете как да използвате професионално примамките, имайте предвид няколко принципни неща:
1. Не може да се очаква хлебарките да умрат по време на консумиране на примамките.
2. Хлебарките не ядат от примамките, ако не са разположени на подходящо място.
3. Залагането на примамки не означава по-малко работа за дезинфекторите. Първоначално се губи много повече време, докато се избира подходящо място, за да се поставят колкото е възможно по-малко примамки.
4. Колкото по-голям е броя на местата , на които ще се поставят примамки, толкова е по-голяма вероятността за успех.
5. Новите хлебарки, които сте забелязали, не умират веднага. Ето защо, ако има дневно нахлуване на нови хлебарки, собственикът би помислил, че примамките не действуват.
За да се направи по-ефективна програма за борба с хлебарките чрез примамки са от значение са следните по-важни препоръки:
Хлебарките се крият и мигрират от укритията си, за да се хранят в специфични зони – Трябва да се намери всяка такава зона или в противен случай няма да се ликвидира популацията. Използването на лепливи примамки може да играе важна роля в откриването на местата, където се крият хлебарките. Това не е необходимо, когато местата за укритие са известни.
Те се поставят, за да се потвърди, че сте ги унищожили в дадена зона и да се маркират зоните, които са пропуснати. Записва се датата, броят и се прави скица на поставянето им. При намиране на голяма популация от хлебарки под картинни рамки, радио или други малки укрития ( вкл. ТУ), ако собственика позволи, закачете (поставете) на тези места лепилки и ги оставете изолирани за около 2 седмици (или една седмица при топъл климат) хлебарките ще умрат от липса на вода.
Когато откриете интензивна заселеност (опаразитеност) най-напред първо вакумизираните с високоефективната, практична прахосмукачка (НЕРА) с филтър. Преди поставяне на примамки вакумизирайте. Това означава две неща ; Първо – изваждат се веднага голям брой насекоми, което прави щастливи както собствениците, така и дезинфекторите. Второ – оставят се достатъчно примамки за останалите хлебарки, така че не е необходимо да се поставят нови примамки през следващата седмица.
За Германската хлебарка, малки количества на много места са значително по-ефективни отколкото големи блокове.
Използването на примамки като “пушка” или пластмасова спринцовка може да увеличи успеха. Първоначалният смисъл е малки дози примамка да бъдат вкарани в най-малките пукнатини, за да се достави поне минимална доза от примамката до най-малките нимфи.
Когато вкарваме примамки в пукнатини, не трябва да ги запълваме с примамка. Трябва да остане пространство, в което хлебарките да се хранят и почиват. Да не се прилагат конвенциални пестициди върху примамката. Това включва и използването на аерозоли.
Когато се използва примамка като хранителна “станция” (площадка) помнете, че ако популацията хлебарки е с много висока численост, те ще търсят хранителните примамки и като място за събиране, за дефекация върху примамката и по този начин ще я лишат от привлекателност – не е вкусна. Понякога те изяждат примамката и други животни идват да използват празната станция като място за събиране (пристанище).
• Бъдете наясно по проблемите в третираните места. Когато са сложени нови картини, нови вентилатори, кабели за телевизия и т.н., които са поставени след примамките, това означава, че са създадени нови зони, които са незащитени.
• Много кални и мръсни повърхности за кратко време правятпримамките неефективни. Например станциите като МАХРОРЕ трябва да се разкъсат на малки парченца в шкафовете. Това действително увеличава ефективността им чрез предпазване на примамките от замърсяване и в същото време се предоставят чисти зони за хранене на хлебарките.
• Напръскване на хлебарките с пиретроиди е по-лошо, ако смятате да го направите. То ще разстрои програмата за борба с хранителни примамки. Напръскването на хлебарките ги разпръсква и повече не може да се говори за “нормална” среда. Увеличава се шансът да им липсват някои нови зони за обитаване.
• Някои хора, научили веднага колко ефективни са примамките, получават “лепливи” пръсти (крадат ги) и ги изнасят с търговска цел, т.е. примамките довършват работота си в техните собствени апартаменти, За да намалите тази дейност, крийте примамките. Малко количество петролен гел върху повърхността им също работи чудесно.
• Хлебарките се движат линейно. Ето защо, когато се поставят примамки (в панички или като гел), търсете ъглите, ръбовете и местата, където влизат или излизат тръби, кабели и пр. в стените, таваните и подовете. Най-правилно е примамките да са поставени в ъглите. Ако броят на примамките е по-малък от една на всеки 1.5 квадратни – намалява се ефективността на обработката.
• Използването на насекомни регулатори на растежа (като генетичен метод за борба), могат да намалят ефективността по два начина. Първо те стимулират женските, (носещи кокони) да се хранят. Без регулатори на растежа бременните женски значително редуцират рутинното поемане на храна и вода. Вторият отрицателен ефект е по-опасен, но важен за разбиране. Хлебарките, които не са в контакт с примамка, могат да бъдат привлечени от регулаторите на растежа поради тяхната летливост.
Те практически не достигат до самите хлебарки, които няма да умрат от регулаторите на растежа, но техните фекалии ще съдържат част от материала, Най-младите 1-стадии нимфи могат да преживеят 100% след като са оставени и са се излюпили и могат никога да ядат от примамките. Но дори когато не ядат от примамките, те нямат шанс за репродукция, След по-продължително време в обектите няма да има хлебарки в резултат на последействието на регулаторите на растежа.
Превод – Т. Христова
